Преди няколко години имах куриозен случай в кариерата ми в доста по-аналогова от днешната среда. Присъствах на регионална среща с мениджърите за съответните региони в клоновата мрежа на банката и излязох за малко, за да взема една справка от компютъра, която ми трябваше. В този момент телефонът ми звънна и моят директор ме повика извънредно по казус, който обсъждаха в друга конферентна зала с кредитния комитет. Спомням си, че стоях и гледах в една точка, преценявайки кой от двата ангажимента има приоритет. И в двете зали имаше по един изпълнителен директор, който ме очакваше. Как се решава такова уравнение?
Отговорът дойде няколко години по-късно. Донесе го COVID-19: със Zoom срещи.
В първите седмици след обявяване на извънредното положение, разговорите ми с клиенти се въртяха системно около една и съща дилема: фактът, че работят двойно повече от вкъщи. В един от случаите дамата – мениджър в голяма институция – беше участвала едновременно в две Zoom срещи, които се бяха дублирали. Очевидно го правеше по-успешно от мен шест години по-рано.
Днес удобствата на дистанционната работа са безспорни. Гъвкавост, бързина и оперативност на първо място. Основното предизвикателство обаче остава: тиранията на претоварените графици.
Работата ми често се изразява в това да предизвиквам мисловните модели и нагласи на жените в мениджмънта, с които работя. Задавам въпроси и обръщам скрити предубеждения и навици, които пречат. Затова, когато чуя “Много съм заета, нямам време да обядвам” в условията на дистанционна работа от вкъщи, взимам лупата и започвам да търся истинските причини. Винаги има нюанси или специфики, които да се отчетат, но когато се сведе до основното, те са няколко.
Кариерата и желанието да бъдеш значима
Може би една от най-разпространените причини хората да бъдем вечно заети е това, че идентифицираме личната си стойност с работата ни. Жените в частност са особено склонни да приемат кариерата си като много съкровена част от личния им път.